По средата на пътя, свечерения път,
неочакван и светъл, те настига дъждът.
И далечният спомен за коне и коли
над главата ти вече романтично вали.
Ти си син на полето, ти си селско дете
и носталгия светла в тебе мрежи плете.
Не тъжи за конете - ще ги видиш на филм,
не тъжи за тревите - те са прост хлорофил.
Само детството, късо като лятна роса,
няма, няма да върнат - ех! - дори чудеса.
Затвори си сърцето за случайна тъга.
След дъжда краткотраен ще изгрее дъга.
Няма никаква драма - този свят се мени:
вместо звън на копита - тролейбусът звъни...
Ако нещо те парне тук, под лявата гръд,
отмини го нехайно, както мина дъждът.

(Песента на Стефан Диомов по това стихотворение се изпълнява от Тони Димитрова. Може да се чуе по програма "Хоризонт".)

Прекрасни стихове, прекрасна песен...Аз лично я имам на диск в къщи. И често я слушам, даже си пея... :)