Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
праха по масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната ми риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.

1967 г.

Иван Вълев