Веднъж се покатерих сам в короната на ябълката, за да си откъсна най-узрелия и сочен плод. Клоните бяха сиви, гладки и румените плодове миришеха замайващо като очакването за живот. Дълго се колебаех и избирах: ябълките бяха една от др...

 
Зад явната градина имаше и друга, скрита.
Разбрах това след време, когато вече пишех букви върху черна табла с калем, когато си четях читанката и книжките, и вестника, донесен чак от София от бабиния брат, художник. Най-напред на нег...