Стрелата срещу мене 
се оказа златна.
Отлях от нея пръстени

Какъв неподреден килер е паметта ми:
тук глас на някой скъп покойник, там поляна
с изровени от циганите жълти ями;

Толкова нощи тук ядоха, пиха,
сутрин си тръгваха като влечуги...
Бялата къща оставаше тиха.

Преди да легна с истината гола,
ще я погледна предано в очите
и на колени ще я моля:

    В паметта ми стои една отдавнашна история с огледала.
    Семейството ми пристигна във Варшава, където започнах работа като заместник-директор на Българския културен център. Когато ни настаняваха в служебния апартамент, домакинката (д...