На юг, на юг, мой двойнико крилат!
Да търсим оня носталгичен град,
където недовършен дом ни чака

Там, в сънищата ми, живее някой друг.
Когато аз заспивам, той се буди.
За хляба аз се трудя, той гони пеперуди.

http://www.youtube.com/watch?v=Gyhowjb7IcQ&NR=1

Кучето на дядо не очакваше смъртта.
Що ли знае кучето за битието?
Днес пролайва плахо, души с хремав нос пръстта

Понякога от пожълтелите листове изпада забравено старо стихотворение...
Колебая се дали да го споделя с вас, днешни мои приятели.
Защо пък не?

Какво ни грабва тъй и от земята ни повдига?
Какво ни кара да шептим в нощта старинни думи
от пролетната апокрифна книга,

И се обърнах да видя
кой ме следва в пустинята
толкова рано в неделя.

Щом смъртта ме някой ден целуне,
кой ще слуша щурчовите струни?
Кой с дъха си ще стопи сланата?

Моите нощи станаха къси.
Моите дни - неомврийски листа.
Все по-рядко виждам сина си,

   Винаги се учудвам защо някои си представят аташето като същество от среден род. Той е или мъж, или жена. |Заема висок пост в дипломатическа мисия.| Работи по въпросите на културата, на печата, по военните въпроси... Следователно не е ...

Беше през юни
(събота? петък? неделя?).
Тя ме целуна,

След толкова ухажвания на духа,
човече, помисли за грешното си тяло.
То като крехък съд живота ти крепи -