След полунощ,
в сърцевината на съня,
дочувам как самО работи времето.

Земя и птица. Полет и пълзене.
Змията е обвила птичите нозе,
а птицата опитва с острия си клюн

Върху озъбени стъкла
пристъпват твойте ходила -
съсипан храм, разбит витраж...

Ето: зима е, бяло е, вятърът свири
в необраните тромби на слънчогледите.
Черноземните дядови нивици дирим

Дървета овдовели
в пейзажа без предел.
Животът няма цели -

Отмести се земята и увисна
самотен - в бездната - духът.
Лавина от лъжи, порой от истини