Ти си толкова несъвършена,
но ме гледаш с очи на богиня.
Исках хладно край теб да премина,

Красивата жена на обущаря
отглежда рози в своята градина.
Навярно има всякакви обувки,

Когато тръгваш към града,
под всеки камък щедро блика
поточе с мирис на иглика.

Какво ми трябва, Боже мой, какво?
Да е неделя, да звъни камбана,
да е зелено старото дърво

По дърветата голи
резедави листа
едва са наболи.

Някъде из планината необятна,
край безлюден и несигурен заслон,
ти се позагърна в дрехата си лятна

Помниш ли горичката с божури,
царството на птичите гнезда?
Няма вълчи вой и снежни бури -

                                               На Елица и Павел, децата ми
Какво съм тук, сред тази облачна страна?
Глухарче, облак, лист, от слънцето подпален?