Дими земята, бяла от априлски цвят.
И флейтата на славей се задъхва,
надмогнала и тъпан, и тръби,

Април е хитроумен котарак,
развързал сам торбата със лъжите.
По върховете още има сняг,

Покой, илюзия, забрава
и музика от звездното небе.
Луна над пристана изгрява,

Красивата жена на обущаря
отглежда рози в своята градина.
Навярно има всякакви обувки,

Сънувай гълъби, които
отварят розови клепачи.
Сънувай дъжд, гора и жито,

Послушайте и погледайте! Фрагменти от полски филм за Шопен.
http://www.youtube.com/watch?v=nzDAd7GaEWk&NR=1

Какво ми трябва, Боже мой, какво?
Да е неделя, да звъни камбана,
да е зелено старото дърво

Когато чистех дядовата нива от боклуците на соца, от бутилки „Плиска” и „Столичная”, от консервени кутии „Русенско варено”, а над мен кръжеше любопитна врана, а край мене щъкаха кокошки и магарета ревя...

Веднъж в Бургас,
в един от новите комплекси,
прозвънна в мен среднощна струна,

Някъде из планината необятна,
край безлюден и несигурен заслон,
ти се позагърна в дрехата си лятна

Предметите ще бъдат още тук
в онази бъдеща студена зима,
когато отлетим... е, да... на юг...

Актьорът Михал Байор (Полша) показва как се гаси свещ...Да се посмеем заедно.