Срещнах персонаж от стихотворението си "Черната жена". Началото му беше: "Черната жена в контейнерите рови."
Днес като изхвърлях боклука в близките контейнери, видях нещо, което беше потънало с горната половина на тялото си в дълбокия поч...

Когато останаха няколко души
(а може би трябва да кажа: душИ),
събраха трохите от кирилски букви,

Имах уговорена среща със семейство клошари. Те са мъж и жена, които заедно обикалят контейнерите и превозват трофеите си с една детска количка. Виждал съм ги и преди. Нисички, слабички и чернички. Но не са мръсни, а по-скоро облечени с ч...

Отново терористичен атентат. Който и да го е извършил, е човекомразец. Каквато и да е целта, не е това начинът за постигането й. Убийството на невиновни хора прави извършителя виновен и грешен и пред Човечеството, и пред Бог, и пред Аллах.
...

Радой Ралин някога беше прочел мои преводи на фрашки от полския ренесансов поет Ян Кохановски. Това му е било достатъчно, за да запомни името ми.
В края на едно лято за няколко дни бяхме едновременно в малката станция на СБП в Созопол. Ср...

Дими земята, бяла от априлски цвят.
И флейтата на славей се задъхва,
надмогнала и тъпан, и тръби,

Нашите думички клисави,
нашите мислички дребни
с гъше перо ли са писани,

Имах другар, добър другар...
Някога плахо покашляше той.
Днес олигарх е и мой господар -

Свършва зимата съвсем внезапно;
предпролет - време на раздели и самоубийства.
Над черната пропаст на слънцето

Поздрав към блогърките по случай 8 март! :)
Ти си толкова несъвършена,
но ме гледаш с очи на богиня.

Пролетта на 1989 г. Зад бюрото ми в директорския кабинет на Културния център във Варшава виси стандартният портрет на др. Тодор Живков. Останал там от години. В другите стаи също има портрети. В кабинета на главния счетоводител например ...

   Искам да си представя какво е родината - без патос, без големи думи. Омръзна ми да слушам националистически патетични речи. И никак не им вярвам. Но вярвам, че имам своя родина.
   Когато съм бил за по-дълго в чужбина и ме е обземала н...