Свършва зимата съвсем внезапно;
предпролет - време на раздели и самоубийства.
Над черната пропаст на слънцето

Поздрав към блогърките по случай 8 март! :)
Ти си толкова несъвършена,
но ме гледаш с очи на богиня.

Пролетта на 1989 г. Зад бюрото ми в директорския кабинет на Културния център във Варшава виси стандартният портрет на др. Тодор Живков. Останал там от години. В другите стаи също има портрети. В кабинета на главния счетоводител например ...

Искам да си представя какво е родината - без патос, без големи думи. Омръзна ми да слушам националистически патетични речи. И никак не им вярвам. Но вярвам, че имам своя родина.
Когато съм бил за по-дълго в чужбина и ме е обземала н...

(Продължение)
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня.
След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек...

(Продължение)
Първо и последно писмо от Джема:
"Пиша ти писмо, а мой багаж събран. Ние, албански студенти, заминаваме, защо такава заповед. Разбираш - политика. Плаче ми се. Лошо, че свят има граници. Ще бъдем наблизо, както някой ка...

(Продължение)
Висока гола равнина, покрита само с жълти есенни треви, развявани от нисък остър вятър. Хоризонтът е толкова близо, че ако се засиля, ще скоча в неговата бездна. Едно дърво на ръба между земята и небето стърчи с осакатени к...

В края на август заминах на море. Пътувах на автостоп.
Скитах се самотен по плажовете, играех волейбол с поляци и чехи. Запознах се със спасителя Янко, който ме смая с историите си за "мадами", а също и с водолазните си приключ...

(Продължение)
Излязох от болницата. Казармата вече можеше да приеме моето здраво тяло, да го облече в дебелото сукно, да увие краката ми с партенки, да стегне кръста ми с колан...
Лежах на плочата между комините и четях. Тук се чувствах б...

Откъси от новелата, публикувана през 1968 г. в сп. Тракия
Защо е това тъжно обръщение? "Приятелю, приятелю!" Тя никога няма да се зарадва на нашата обич. Объркана е. Гледа сложно на живота. За нея това е "жажда за близост ...

Кметът бил казал, че в нашата къща се въдят кукумявки и че ако все така не живее никой в нея, щял да настани циганско семейство, изселено от Пловдив.
През лятото аз и баба отидохме да си пазим къщата, докато татко търси купувач.
Стори ми...

Една сутрин в двора влязоха няколко мъже с уморени, сиви лица и също такива костюми. Един от тях носеше докторска чанта.
Гледах от терасата. Мъжете се отправиха към партерните стаи. Влязоха в стаята на леля Н. и се забавиха там дълго.
В ...